Пътят на Орел

Той направи пауза, но никой не проговори. Мъжът зад него се наведе напред и внимателно слушаше. Той продължи с усилие. "Ние сме просто шепа. Намалихме четирима бели мъже сред множество мраци. Облекчението не е дори на далечно разстояние от нас, а ние вече граничим с глад. Можем да издържим още три дни. И тогава "- дъхът му внезапно закъса, но той се принуди да продължи ..." Трябва да мисля за детето си. Тя ще бъде във вашите ръце. Знам, че всички ще я защитите до последната грам от силата си; но кой от вас "- ужасно задъхване провери изказването му в продължение на много работни секунди; той сложи ръка върху очите си - "кой от вас - прошепна най-сетне с едва доловими думи, - ще има сили да я застреля, преди да дойде последният ви момент?" Въпросът трепна в тихата стая, сякаш изтръгнат от потрепващите устни от чисто изтезание. Той изгасна в мълчание - ужасяващо, трайно мълчание, в което душите на хората, съблечени голи от човешките условности, стояха срещу първия първичен инстинкт на човешкото рицарство.